Blair Witch (2016) или как да изгубим два часа от живота си
Годината е 1999 и из градовете се появяват плакати на филм на ужасите, които сами по себе си са достатъчни да изплашат доста хора. Рекламната кампания е безупречна – филмът разказва действителната история на група студенти, които изчезват, снимайки документален филм за вещицата Блейър в гората Мериленд. Това, което лентата показва, са сглобените кадри, намерени след изчезването им. The Blair Witch Project би могъл спокойно да бъде наречен исторически момент в киното, тъй като поставя началото на редица филми, заснети с ръчна камера и минимален бюджет. Актьорите са непрофесионални, диалозите спонтанни, а монтажът – решаващ, тъй като филмът използва основно звуци и факта, че зрителят не вижда почти нищо конкретно през цялото време. Всичко това създава съспенс, който функционира перфектно.
Годината е 2016 и по кината тръгва филм, обявен като продължение на „Проектът Блейър“. На феновете на хорър жанра може би им е станало носталгично. Режисьор е Адам Уингард, познат с нелошите „You are next“ и “VHS”. Историята е същата, този път братът на изчезналото момиче в първата част решава да я търси. На практика създателите на новия филм правят всичко както трябва, дори техниката за заснемане на „документалния филм“ е нова, оборудвана с GPS и дрон за намиране на пътя обратно. Това, което обаче не е изчислено, е че на съвременния зрител му трябва много повече от jump scares, страшни звуци, хвърчащи палатки и мръсни лица в близък план, които плачат истерично. Човек се пита на какво залага тази нова версия – на по-модерно повторение, на млади хора, които не познават първия филм, на хора, любопитни да видят какво ново е добавено…
За 17 години киното се е развило с бесни темпове, гледали сме какво ли не и просто едно модернизиране на филм, който някой ден може би ще бъде класика в хорър жанра, не е достатъчно.
Какъв извод може да се направи?
Извод 1: Някои филми нямат нужда от римейк или продължение.
Извод 2: Трудно е човек да бъде иновативен при положение, че сякаш всичко сме видели. Хубаво е обаче да се спазват елементарни правила при създаването на една история – нека тя има цел и посока дори и да става въпрос за хорър жанра, който повечето хора подценяват.
„Проклятието Блеър“ от 1999 е уникален пример за брилянтна маркетингова стратегия, която води след себе си редица филми като “Paranormal Activity” и “The Visit” и доказва, че идеята, а не бюджетът правят един филм добър. Новият Блейър показва точно обратното, че филмът може да е тотална загуба на време ако няма ясна цел на какво разчита.
И все пак ако текстът е пробудил доза любопитство, защо филмът не ни е харесал, виж първо трейлъра ТУК или можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.