„Срам“ – Страхът да заявиш себе си открито
Премиерата на късометражния филм „Срам“ на Петър Крумов бе представена на 22-рото издание на София Филм Фест и режисьорът го посвещава на баща си. Той бе номиниран за наградата за късометражен филм на Европейската филмова академия.
В главната роля е момче на име Марио, известно с прякора Мачо. Той е от бедно семейство и майка му работи като чистачка в неговото училище. Единствената му радост е приятелката Дона. Те се срещат тайно, под предтекст, че момичето се срамува от професията на майка му. Всъщност, срамът е продиктуван и от самия него, за което зрителите се очаква да се досетят и сами. Мачо работи по строежи, бяга от училище и прави малки подаръци на гаджето си. Тя не ги приема с необходимото внимание и не оценява жестовете от негова страна. Когато истински харесваш човека до себе си, то със сигурност и най-малкото внимание, би те накарало да се чувстваш щастлив. В очите на Марио си личи искрена любов и възхищение, но за съжаление чувствата не изглеждат споделени. Срамува се да я заведе вкъщи, заради начина, по който изглежда домът му и намира всевъзможни оправдания за това.
Известна слабост във филма е, че трудно се разбират репликите на Мачо, тъй като е с лоша дикция и артикулация. Това до голяма степен е напрягащо, но е пренебрежимо.
Усмивките във филма са дефицит. Всеки от героите води собствена борба и има лична драма, за която един или друг от обкръжението му има вина. Сюжетът е навързан и един, на пръв поглед повърхностен проблем, става причина за сблъсъци и противоречия.
Липсата на амбиция и желание у майката на момчето да си намери по-добра работа от това да чисти училище, предизвиква агресия у него. За съжаление, човек не може да избира родителите си, затова тийнейджърът е изправен пред избор: да се примири или да намери спасение.
Бащата на Марио е пияница и ги търси само за пари, които да пропилее за алкохол. Емоциите у подрастващия взимат връх при поредното посещение на баща му, когато изпуска нервите си и опитва да му налети, а няколко дни по-късно си позволява да замерва майка си със снежни топки в училище.
Амбициите на Мачо не се простират надалече, предвид средата, в която е израснал и примерът, който му се дава. Мечтае да си купи мотор и да бъде щастлив с момичето, което харесва. Поради стеклите си обстоятелства, той дори няма приятели и е аутсайдерът на училището. Дона му обръща гръб, когато съучениците му го пребиват, като безчувствено го подминава, докато лежи на земята. Ножът в гърба му е забит, а изходът от ситуацията зависи само и единствено от него.
Проблемът с тормоза в училище е изключително сериозен. За съжаление много деца израстват с комплекси, придобити страхове, ниска самооценка и притеснения за това къде е мястото им в обществото.
Има два пътя да докажеш, че можеш да успееш в живота. Единият е да покажеш, че имаш различно усещане за света и за това как трябва да се развиваш, а другият е просто да се примириш, да не излезеш от комфортната си зона и никога да не положиш усилие.
Изправен пред трудния избор – майка или приятелка, Мачо все пак намира нестандартно решение. Излитането с ракетата в Космоса е бунт срещу действителността, която той отказва да приеме, а заключението за това кой е правилният избор, е оставен на нас – зрителите.
Прочетете още и ревюто за българския филм „Посоки“ на Стефан Командарев.
Пълната програма на София Филм Фест, можете да намерите ТУК.
Светла
Това не е рецензия, а преразказ. Не се прави така.