Филмите на Фатих Акин се разпознават лесно. Независимо дали са лежерни, свежи и позитивни (“Im Juli”, “Soul Kitchen”) или тежки драми (“Gegen die Wand”), те винаги по един или друг начин засягат живота на емигрантите в Германия, по конкретно в родния град на Акин – Хамбург. Нищо чудно – животът на германския режисьор с турски произход е смесица от консервативно възпитание и израстване в социалнат...[Вижте още]
Татуираната Катя, съпругът ѝ Нури, който е от кюрдско-германски произход и е бивш затворник, и синът им Роко, който свири на цигулка, на пръв поглед не приличат на нормално семейство. Но няколко кратки сцени разкриват хаоса и красивата реалност на живота им. Затова и когато семейството се сблъсква с неочаквана трагедия, вследствие на неонацистка атака, шокът е още по-силен. Сега Катя е сама в сво...[Вижте още]
В рамките на 22-рото издание на София Филм Фест, ще бъде представен филмът-инсталация „Манифест“. Той е може би един от най-интересните проекти, които ще имаме удоволствието да видим тази година. Създаден от артиста Юлиян Розенфелд, „Манифест“ е замислен и първоначално реализиран като арт изложба на мултиекранно пространство през 2015 година. Инсталацията е показана в за пръв път в Мелбърн в “Aust...[Вижте още]
Един от най-значимите филмови фестивали Берлинале приключи миналата седмица. Тази година отличените заглавия са различни и провокативни, а ние нямаме търпение вече да ги гледаме. „Не ме докосвай“ (Touch me not) – Адина Пинтилие Румънската драма на режисьорката Пинтилие впечатли най-много журито на фестивала и получи Златна мечка за най-добър филм. Лентата е копродукция между Румъния, Германия, Чех...[Вижте още]
Шофьорите на таксита са водещите герои, те често са най-точните свидетели на действителността, включително и от тъмната й страна. Някои от тях са принудени да бъдат психолози и терапевти, понякога спасители, други са агресори, трети са жертви. Те са част от истинския живот. Другите герои на тези истории са клиентите на такситата – различните лица на българското общество. В рамките на двадесет и...[Вижте още]
Неделя вечер. 20 часа. С приятели купуваме билети за филма „Посоки“ на Стефан Командарев. Отдавна чакам тази продукция и ми е много интересно какви ще са впечатленията ни след края на филма. Сядам в киното, облягам се на седалката и от началото до края на прожекцията не мога да се отпусна. Тялото реагира на напрежението във филма – от първия до последния кадър. И като заговорихме за кадри – „Посок...[Вижте още]