Годар е един от лидерите във френското кино. Филмът „До последен дъх“ се превръща в емблематичен за “Новата вълна”, вдъхновен от действителни събития, по сценарий на Франсоа Трюфо. Главният герой, неясно защо, е на нож с целия свят. Изключително ярки монолози, от страна на Белмондо :
“Защо не носиш сутиен?”
Заплетен сюжет, в който са замесени една американка, афера в хотелска стая, разстрел и едно мъртво тяло.
„Френската Нова вълна е направление във френското кино от края на 50-те и 60-те години на 20 век. През 50-те години на 20-ти век, във Франция се появява бунтарско движение от млади кинематографисти, чиято цел е да покажат на теория и да докажат на практика превръщането на кинокамерата в изразително средство. Средство, което отваря вратички към фантазиите, мислите и индивидуалноста на режисъора, както перото за един писател или четката за един художник. Сдружението се сформира в Париж през 1954 г. под името „Кайе дьо синема“, така както се казва и тяхното списание, в което не се церемонят много- много да критикуват остро традиционното френско кино като западнало, мудно и неоригинално, а справедливостта, авторитарната власт и цензурата са силни стимули за човека на изкуството. Едни от най-изявените и доказани като лидери на френската „нова вълна“ са Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл, Луи Мал, Ален Рене и др.“ (източник: Уикипедия)
Горещо ви препоръчваме не само този, а и всички останали филми на Годар.
