Темата за хранителните разстройства е особено актуална в наши дни. Все повече млади момичета, а и не само, се борят с анорексия, булимия, емоционално преяждане и техни разновидности.
Манията по правилно хранене и много спорт бързо може да прекрачи границата на здравословното. Стресът и редица други фактори водят до този тип болести. Хранителните разстройства са психични заболявания, които имат нужда от лечение.
Въпреки сериозността на тези проблеми, сякаш медийното и особено филмовото пространство не дават достатъчно голяма гласност на тези заболявания. За сметка на това модните списания, както и публичните личности от години създават идеала за женска фигура, така нареченият size zero, към който особено тийнейджърките се стремят. Културният натиск, който обществото оказва, няма как да няма последици.
В интернет пространството могат да се открият огромно количество статии, групи и съвети относно диети, физическа активност, детокс, ползи от правилното хранене и прочие. Това, което трудно намираме, са модерни и достъпни източници, които да обясняват причините за хранителните разстройства по разбираем начин.
Повечето филми, свързани с хранителните разстройства са малко популярни на широката публика. По-голяма част от тях са продукции от 80-те и 90-те години, което е допълнителна предпоставка младите хора да не ги познават. Признавам си, при проучването си, се оказа, че не съм гледала нито един филм, тематизиращ анорексия или булимия.
Всъщност поводът, който ме накара да се замисля, беше филмът „ До кост” („To the bone”), който излезе съвсем наскоро. Причината да гледам продукцията на режисьорката Марти Ноксън, е персонажът на Лили Колинс, която много харесвам.
Лили Колинс е млада актриса с британско-американски произход. Баща ѝ е известният музикант Фил Колинс. Позната е на зрителите с ролите си в „Огледалце, огледалце” и „С любов, Роузи”.
Във филма „To the bone” Колинс се превъплъщава в млада художничка, която се бори с анорексията. Партнира си с Киану Рийвс, който се появява с малка, но изпипана роля на доктор.
На пръв поглед описанието на филма не звучи като повод за разпускане след дългия работен ден. Всеки, който му даде шанс, ще види, че макар и тежка, историята е приятна за гледане, в никакъв случай не е загуба на време. “To the bone” с право е определян като черна комедия. Филмът не е шедьовър, но със сигурност поставя важни теми по разбираем начин, а играта на Колинс е безупречна.
След като изгледах филма и се разрових из мненията за него в интернет пространството, попаднах на статия, която разказва, че самата Колинс е преживявала борбата с анорексията. Именно фактът, че е взела решение да изиграе собствения си кошмар, ме кара още повече да се възхитя на младата актриса и целия амбициозен проект.
„My perspective on other people’s view of me was based on this disorder being a secret. But the more open I became about it, the more I was able to be myself.“ – Lily Colins
„Отношението ми към начина, по който другите хора ме виждаха се определяше от болестта, която пазех в тайна. Колкото по-открито говорех за проблема, толкова повече успявах да бъда себе си.” – Лили Колинс
Надявам се посланието на филма да достигне до повече млади момичета и жени. Изход винаги има, но трябва да се потърси помощ.
Част от интервюто с Лили Колинс можете да видите тук.
