Любими филми от 90-те години

Започваме с класацията на Лили:

„Туин Пийкс” (Twin Peaks), 1990

На първо място поставям един сериал, който промени представите на зрителя за телевизията. Много хора знаят какво означава да правиш авторово кино, а артистът Дейвид Линч създаде първия авторов сериал в неговия неподражаем стил.

Била съм много малка, но помня как всяка вечер семейството ми беше подредено пред телевизора в очакване на „Туин Пийкс”. На мен, разбира се, ми беше забранено да го гледам, но тайничко успявах да се вредя. Резултатът – бях ужасена от образа на Боб, от червената стая, джуджето и въобще от всички елементи на сюрреализма в сериала, с които се запознах доста по-късно. Лично за мен продукцията на Линч остави толкова дълбока диря, че може би е една от причините да се занимавам с кино в момента.

Напомням, че съвсем скоро излезе продължение на така любимия сериал. Нека видим какво щe се случи с героите 25 години по-късно.

„Мълчанието на агнетата” (The Silence of the Lambs), 1991

Казват, че за любим можеш да смяташ филм, който си гледал повече от 3 пъти и не ти е омръзнал. Ако това твърдение е вярно, то „Мълчанието на агнетата” ми е свръхлюбим, а колко пъти съм имала удоволствието да си го пусна, дори не знам.

Джоди Фостър и Антъни Хопкинс правят един от най-незабравимите тандеми в историята на киното. Брилянтната им актьорска игра превръща лентата в шедьовър. Хорър елементите, които са хитро подбрани, засилват въздействието върху зрителя. Подобни трилъри липсват в наши дни.

Препоръчвам също и документалния филм за създаването на „Мълчанието на агнетата”, който лесно може да бъде намерен в интернет.

„Животът е прекрасен” (La vita è bella), 1997

Има ли човек, който е гледал този шедьовър и не е плакал? „Животът е прекрасен” може да размекне и най-коравосърдечния зрител. Прекрасния сценарий, съчетан с умело изградената емоционална връзка баща-син, превръщат драмата от 1997 в незабравимо преживяване.

Много зрители твърдят, че им е омръзнало от филми, разглеждащи Втората световна война. Винаги препоръчвам „Животът е прекрасен”, защото е чудесен пример за разчупване и нов прочит на темата, който си заслужава гледането повече от веднъж.

„Списъкът на Шиндлер” (Shindler’s List), 1993

Стивън Спилбърг е гигант в киното. За мен „Списъкът на Шиндлер” е най-добрият му филм, без да претендирам някой да се съгласява с мен. Темата за търсенето на доброто е основна във всяка продукция на Спилбърг, но при „Списъкът на Шиндлер” тя достига апогея си. Да потърсиш и намериш добро във време на война, си е цяло чудо. В комбинация с брилянтна кинематография и актьорска игра, филмът няма как да не предизвика силна емоция.

„Седем” (Seven), 1995, David Fincher

Ако можех, щях да сложа всички филми на Финчър от 90-те години в класацията, но в крайна сметка реших да представя култовия трилър „Седем”. Помня първия път, когато имах удоволствието да наблюдавам интеракцията между Брад Пит, Морган Фрийман, прекрасната Гуинет Полтроу и разбира се Кевин Спейси. Останах без думи. Лентата съчетава идея, актьорска игра, безупречно изпълнение и край, който се запечатва завинаги в съзнанието. Изграждането на финалната сцена според мен е своеобразен урок по правене на кино и превръща „Седем” в шедьовър.

„Леон: Професионалистът“ (Leon: The Professional), 1994

Под номер шест в своеобразната ми класация са още един култов режисьор и неговия шедьовър. Най-бляскава във филма безспорно е младата Натали Портман, която прави може би най-запомнящата се роля на дете в киното изобщо. Сложно изградените отношения между Леон (Жан Рено) и Матилда не само са в центъра на филма, а и впечатляват на всяко ниво. Краят отново е запомнящ се, а нека не забравяме и саундтрака на Стинг.

Продължаваме със списъка на Пламен:

Terminator 2 Judgment day (Терминатор 2: Денят на страшния съд), 1991

След първата си поява на екран през 1984, „Терминатор“ е предначертан да бъде успешна и класическа антиутопична фантастика. Никой не би и посмял да каже, че този филм може да бъде надминат, но Джеймс Камерън е готов да опровергае това и както винаги успява. Продължението, Терминатор 2, е по-голям, по-зрелищен и най-важното, по-зрял. Камерън изключително успешно смесва идеята за отношенията между хората и роботите, както и за семейството, а всичко заедно е примесено с изключетелен екшън.

Батман се завръща (The Dark Knight Returns), 1992

Едно от най-подценяваните заглавия в света киното. Тим Бъртън режисира и първата част за „Черният рицар“, която се оказва мерило в бъдеще за това как трябва да се правят такъв тип филми. След като решава да заснеме продължението, от Уорнър му дават повече креативна свобода и той се впуска в един различен от първия филмов свят. „Батман се завръща“ прави някои неща, които днес ще са непосилни за такъв тип лента, а именно да блендира комиксовия свят с почти реални герои на екран. Пингвинът, изигран от Дани Де Вито, и до ден днешен е все толкова плашещ, колкото и преди, а Батман е по-пълнокръвен герой от първата част. Нека не забравяме, че това е и лентата, дала най-добрата жена-котка до момента, Мишел Пфайфър. В крайна сметка филмът е приет със смесени отзиви, докато днес може да се нарече класика, защото никой не би си позволил да направи нещо подобно.

Скорост (Speed), 1994

Всяко едно десетелитие си има своето съкровище в екшън киното. Началото на тази традиция се поставя в края на 80-те с „Умирай трудно.“ След това обаче, може би използвайки същата формула като в тази класика, операторът на лентата с Брус Уилис, сяда на режисьорския стол на „Скорост.“ Резултатът е филм, в който няма бавни обороти. Продукцията започва с бързо темпо, ускорявайки все повече и повече в продължение на цялото времетраене. Киану Рийвс за пръв път блясва като истинска екшън звезда, подпомаган от Сандра Бълок и Денис Хопър. Никоя друга лента през 90-те няма толкова наситено с напрежение действие с непрестанни експлозии и каскади, колкото „Скорост.“

Криминале (Pulp Fiction), 1994

Тарантино днес е един от най-добрите режисьори и сценаристи, останали от киното на 90-те. Неговият първи най-голям пробив идва през далечната 1994 година с този меко казано налудничав филм. „Криминале“ е бленд от мафиотски черти и черни комедийни мотиви. Сцени от лентата и до ден днешен се срещат из Интернет, като някои все още изникват от нищото. Това е лента, не просто позната като класика, но и е с култово значение за публиката още с появата си. Някои критици до ден днешен смятат, че дебютът на Тарантино си остава и най-добрият му, макар да са изминали 23 години от излизането на продукцията, което доказва колко всъщност е добър „Криминале.“

Изкуплението Шоушенк (The Shawshank Redemption), 1994

1994-та година със сигурност е една от най-добрите в историята на Холивуд с вече споменатите класики, но с появата на този филм, всичко се променя. „Изкуплението Шоушенк“, след хиляди проучвания, и до днес е възприеман като един от най-добрите и все още държи 1-во място в сайта IMDb. Във филма на Франк Дарабонт има всичко – предателство, изкупление, приятелство и надежда. Ако има нещо, което той дава най-много, то това е надеждата. Изпипан до последния детайл в сценария, лентата дава поводи за хиляди размисли. Макар да не е голям Оскаров победител, не пречи да остане в сърцата на милиони киномани по света като класика номер едно за всички времена.

Добрият Уил Хънтинг (Good Will Hunting), 1997

Филмът, с който светът разбра за съществуването на Мат Деймън и Бен Афлек. Лентата, режисирана от Гус Ван Сант, е по сценарии на двамата приятели от Бостън, изследва как гениалността може да е проблемна, как може да попадне в човек, който има дълбоки проблеми и няма кой да му помогне. Лентата носи на Деймън и Афлек първите им Оскари за „Най-добър оригинален сценарий“, а филмът се отличава с невероятен диалог и страхтна актьорска игра. Макар да е малко подценен в днешно време, „Добрият Уил Хънтинг“ със сигурност заслужава етикет класика.

Матрицата (The Matrix), 1999

Когато говорим за класически ленти от 90-те години, не можем да не споменем братята Уашовски. Те създават един от най-големите научно-фантастични филми на всички времена, издигани в култ още с излизането си. „Матрицата“ е революционна в почти всеки аспект, от кинематография до хореография на бойните сцени. Тя отключи фантазията на феновете да се запитат дали всъщност не е истинска. Подобен ефект много трудно би могъл да бъде създаден от посредствен филм. Четири награди Оскар за ефекти и едно цяло поколение от фенове – това създаде „Матрицата“ след излизането си.

Завършваме листа с филмите на Нина:

Американски прелести (American Beauty), 1999

„Американски прелести“ е от онези филми, които, когато и да си гледал, то си запомнил, независимо дали си разбрал. Спомням си първият път бях на 15 и почти нищо не успях да осмисля, но 10 години по-късно нещата бяха коренно различни. Лентата оставя едно скрито послание, без да го натрапва, за да може всеки да го интепретира по свой собствен начин, според мирогледа си. За тези от вас, които не са стигнали все още до нея, а я имат в watch list-а си, я препоръчвам. Петте спечелени Оскара са напълно заслужени. Редно е да се отбележи, че това е дебютният филм на Сам Мендес, който ни поднася със забележителен стил, а Кевин Спейси съвсем очаквано грабва Оскар за главна мъжка роля.

Трейнспотинг, (Trainspotting), 1996

Наскоро излезе и втора част, 20 години по-късно, но Трейнспотинг в оригинал си остава класика в жанра. Заснет по изключително въздействащ начин, за мен лично успява да се конкурира с „Реквием за една мечта“, не само заради засегната тема, но и заради начинът, по който представят света на наркоманите. Тези два филма са оставили траен отпечатък в съзнанието ми.

Шесто чувство (The Sixth Sense), 1999

Едва ли има човек, който да не е гледал „Шесто чувство“ на зашеметителния М. Найт Шаямалан. Филмът е по негов сценарий, като в центъра на сюжета са засегнати отношенията между момче – пациент, виждащо призраци на умрели хора и детски психолог с много тежки семейни проблеми. Невероятен Брус Уилис, Хейли Осмънт, Оливия Уилямс и Тони Колет. Мисля скоро да си го припомня отново.

Ще се радваме да споделите с нас и вашите любими филми от 90-те години, тъй като изборът от качествени такива, не е никак малък.