Скъпи празнуващи, непразнуващи, влюбени, разлюбени, хейтъри или за каквито там се възприемате, както знаете наближава „любимият“ празник на повечето българи, а именно – Свети Валентин. За патриотите, разбира се повод ще бъде единствено Трифон Зарезан и ще си кажат: „Ох, пак ли с тези лигавщини и маркетинг ще ме занимават?“ Така или иначе датата през последните години се свързва и с двете, независимо от позицията ви. На този ден кой е с половинката си и празнува на по чаша вино, кой пие сам от мъка, трети мрази 14-и февруари, пишейки гневни статуси две седмици предварително за това колко е глупаво всичко, защото за него е просто вторник или е решил да прави крака във фитнес залата. Всеки има право да мисли и казва каквото поиска, затова реших да ви занимая със селекцията ми от цели два абсурдни „романтични“ филма, като подчертая, че са изцяло базирани на лично мнение, с което не е необходимо да сте съгласни. В случай, че нямате чувство за хумор, ви препоръчвам да не продължавате да четете нататък. 🙂
Филмите, които ще коментирам, освен кошмар за мъжете на 14-и февруари, повярвайте ми, могат да бъдат мъчение и за представителките на нежния пол. Признавам, че съществуват прожекции, за които е трудно да изявя желание да гледам, защото конкретните заглавия (на които ще обърнем внимание) нямат нищо общо с буквалното значение на думата кино.
Започвам с миналогодишния „Петдесет нюанса сиво“, който се въртеше по кината по същото време на годината. Много е трудно да кажа нещо за този филм, а не просто положително, тъй като така и не му дадох шанс да го изгледам докрай (ако искате ме линчувайте за „пропуска“). Сюжетът, дори не бих искала да го коментирам, граничещ с плоскост, лишена от каквито и да било неравности, които дори за миг да успеят да пробудят незначителен интерес. Вместо да заспя на 10-тата минута в киносалона, предпочетох да остана вкъщи, за да отдам необходимото внимание на “Сладък живот“ („La Dolce Vita” 1960). Да, класика е и сигурно ще си кажете, че съм си пуснала филм от раждането на родителите ви, но със сигурност сцените в него и актьорската игра са в пъти по-запомнящи се и най-вече въздействащи. Не бих си позволила да сложа на една плоскост, сравнявайки филм на Фелини с „нюансите“.
Тенденцията продължава напълно очаквано и тази година (2017), след завидния успех на „Петдесет нюанса сиво“ имащ приходи в световен мащаб за над 570 милона долара, което от една страна е изумително като новина, а от друга – тъжно. Продължавайки нишката с „Петдесет нюанса по-тъмно“ логично ще бъде излъчван отново на добре познатата дата. Ще ми се да имаха толкова посещения и приходи далеч по-стойностни филми, останали в сянка или на никому известни, но какво можем да направим, когато уви, аудиторията има афинитет към зрелище, „секс“ сцени, садо-мазо и перверзии, с романтичен привкус, примесени с лек мелодраматизъм. Какво се очаква от зрителите? Да проявят съчувствие към страстно разразилата се порнография на екрана, която бива саботирана от усложнени взаимоотношения и външни фактори. А какво следва след края на филма? Дамите да излязат от салона въодушевено и да започнат да обясняват на скъпите си половинки за нещата от живота, затова как любовта е навсякъде, дори когато садомазохистичните моменти взимат превес.
Тези филми не са нищо повече от успешен маркетингов трик, чрез който Холивуд успява да промие мозъка на таргетираните жени, с идеята, че им представят нещо „уау“, а то всъщност се оказва едно голямо нищо.
В заключение не ми остава да кажа друго, освен тежко и горко на мъжете, на които ще им се наложи да изживеят този кошмар, независимо кой ден от годината, на точно тези филми, но нека не забравяме, че дамите си ги избирате вие (нищо лично) и е редно да се съобразите с желанията им. Ако някоя от вас се е припознала в текста, може да отиде да приготви вечеря, като истинска българска дама и да сипе по чаша червено вино, а филмът…ще дойде от само себе си. 🙂
