Подобно заглавие (може би) би накарало всеки, попаднал на статията да се зачуди защо се появява в сайт за филмова критика и анализи. Нека започна отначало: Всяка връзка с действителни лица е абсолютно случайна. 😎 🕵️
Ние, българите сме доста адаптивен народ. Всеки, който преодолее мързела си и впрегне сили в някаква идея – успява. Талантливи хора, правещи прекрасно изкуство има навсякъде по света, както и у нас.
Нещото, обаче, което мога да отбележа като крайно негативна българска черта – това е хейтът, или на чист български – не умеем да боравим с понятието „градивна критика”.
Именно конструктивната критика е изключително важна, когато се коментира даден вид изкуство. Тъй като всяко творение на изкуството е крайно субективно, при нашата реакция би трябвало да започнем с това знание. За съжаление, позитивността в по-голяма част от случаите бива забравена или игнорирана, за да остане само критиката. Изкуство без критика не може да съществува, това е ясно, но когато тя е крайно негативна без обосновка, тогава смисълът просто изчезва. Затова смея да нарека критика без аргументи – „хейт”. Българският превод – „омраза”, ми звучи твърде пресилено. На второ четене, може би тази дума си е съвсем на място.
Ако обърнем хейта към българското кино, голяма част от българите плюят родното ни кино. Било депресарско, темите се повтаряли, актьорите играели като в театъра, не било на нивото на европейското, а за световното кино, дума да не става…
-
Когато един филм започне да печели по чуждестранни фестивали – хейт, защото не можем да си го изтеглим веднага. Когато изтече в интернет – хейт, защото бил показвал най-лошото от българската действителност.
-
Когато български филм тръгне по кината – ако случайно се излъжем да дадем пари – хейт, защото рекламата била прекалено голяма и не е отговорила на нашите очаквания.
-
Когато темата е различна от соцреализъм, недай си боже да е модерна комедия – хейт – филмът бил тъп.
-
Когато филмът е държавно финансиран – хейт, защото държавата инвестира в безсмислени филми. Когато филмът е финансиран с лични средства – хейт – какви са тези богаташи, които могат да си позволят да правят глупави филми…
Мога да продължавам до безкрай.
Ако обърнем хейта към филмовата критика, да пишеш рецензии и да се занимаваш с критика не е толкова лесно и се питам защо всеки се има за разбирач? Да, може да изкаже мнение – това е ясно и препоръчително, но ако мнението е „Рецензията не става”, без обосновка, някакси всичко се обезсмисля. Малко хора се замислят, че и кинокритиката има правила, които се учат.
-
Ако критиката към български филм е положителна – хейт, защото критикът (Задължително се отбелязва, че кинокритик не е професия) не разбира колко лош е филмът всъщност или най-вероятно познава създателите на филма и затова изказва положително мнение.
-
Ако критиката е негативна – хейт, защото плюе българското производство.
-
Съществува и трети вариант – хейт, защото рецензията не става и отдолу нова рецензия – същото, изказано по различен начин.
Знам, че една статия няма да промени „хейта”. Също така знам, че каквото и да се прави, не може всеки да бъде доволен, но ако дори един човек преди да оплюе се замисли, че правенето на изкуство изисква труд и нерви и повечето критики започват с положителнот, а след това отбелязват отрицателното, може би бихме живели по-щастливо. Защото нека не забравяме, че идеята да се твори най-вече е да развлича хората от забързаното ежедневие. Без изкуство сме изгубени.
Затова призоваваме за по-малко хейт и повече разбиране. Нека се разтоварваме с изкуство и уважаваме тези, които са се потрудили.
(И нека хейтът върху тази статия започне – сега!) 😃
П.П. Тази статия е написана с добри чувства и няма за цел да обиди никого.
⇒ Ако статията ти е допаднала, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange, за да следиш за още актуални статии, рецензии и препоръки от света на киното!
Последвай ни и в Instagram!