Името Ларс фон Триер е познато на повечето хора, които се интересуват от кино. Съосновател на експерименталното движение в киното „Догма 95” и създател на едни от най-провокативните съвременни филми, Ларс фон Триер трудно оставя зрителите безразлични.
Тази статия има за цел да представи някои от по-известните филми на датския режисьор, както и личните ми чувства към творчеството му.
„Basically, I’m afraid of everything in life, except filmmaking.“ – Lars von Trier
Първите ми срещи с творчеството на Фон Триер, бяха във връзка с един филмов семинар. Всяка седмица имахме задачата да гледаме и обсъждаме по един негов филм.
По мое мнение трилогията му „Европа” е доста различна от по-новите му продукции. Тя включва „Елемент на престъплението” (1984), „Епидемично” (1987) и „Европа”/”Zentropa” (1991). Още при първата му трилогия си личат качествата му и прозира авторовото кино, но не толкова ярко. И трите филма участват във фестивала в Кан и печелят награди.
„Европа“, 1991, Ларс Фон Триер
Трилогията „Америка” беше тази, която ми направи огромно впечатление. Първият филм „Догвил” (2003), е и любимият ми негов филм. Никол Кидман в главната роля разкрива гнилостите в едно малко, идилично градче. Характерно за лентата е заснемането с ръчна камера и декорът, който е театрален. Освен дълбочинният анализ на междучовешките отношения, Ларс фон Триер ни показва как за един шедьовър не са нужни ефекти, а просто една добра идея. Разбира се, „Догвил” е труден за гледане и доста дълъг, но търпението бива възнаградено. „Мандърлей” (2005) е вторият филм от поредицата „Америка”. Впрочем Ларс фон Триер никога не е стъпвал в Америка поради фобията си от летене. Визията на „Мандърлей” е подобна на тази на „Догвил”. Целта е на показ да излязат действията на героите, да бъде създадена една гротескна картина на обществото. Последният филм от трилогията все още не е продуциран.
„Мандърлей“, 2005, Ларс фон Триер
Докато се впечатлявах от творчеството на Ларс фон Триер, започнах да чета информация за личността му. Освен множеството си фобии, той споделя, че е отраснал в комунистическо и строго семейство. През по-голямата част от живота си, Фон Триер е мислил, че е с еврейски корени. На смъртния си одър, майка му му съобщава, че истинският му баща е германец. Фон Триер преживява тежко новината, в пресата следват странни изказвания, относно евреите и нацистите в семейството му. На премиерата на филма „Меланхолия” в Кан, Фон Триер скандализира с шегите си относно нацистите, евреите и Израел. Може би поради тази причина филмът му не е отличен със „Златна палма”. За сметка на това Кирстен Дънст взема статуетка за най-добра главна роля в „Меланхолия”.
Филмът, който ме хвана за гърлото и не ме пусна до самия край, е „Порейки вълните” (1996). Той е част от трилогията „Златно сърце”. През цялото време се чудех кой изрод и същевременно гений би измислим подобна история. Бих нарекла филма брутален, тежък, прекален. Брилянтна актьорска игра на Емили Уотсън. След „Порейки вълните”, развих някакво лично амбивалентно отношение към режисьора Ларс фон Триер.
„Порейки вълните“, 1996, Ларс фон Триер
През 2011 година имах удоволствието да гледам „Меланхолия” на кино. Поетичната и визуално изпипана симфония за края на света ме остави без думи. Все още се чудя как е възможно да се внуши такава безнадеждност в един филм и как тя е представена толкова красиво. Именно трилогията, която започва с „Меланхолия”, ме впечатлява много, тъй като успявям да свържа това, което знам за личността Ларс фон Триер, с неговото творчество.
Депресиите на Ларс фон Триер, които той „лекува” на снимачната площадка, са обяснението, което намерих на въпросите си как така филмите му са толкова въздействащи. Сякаш пренася собствената си енергия върху филма, а съответно филмът – върху зрителя…
И така, след дълго отлагане, стигнах до втория филм от трилогията му, посветена на депресиите, „Антихрист” (2009). Кинематографично, филмът е шедьовър. Драматургично – отново пренася зрителя в тъмните дълбини на съзнанието и по-конкретно засяга темата за болката от загубата. Макар и мрачен, зловещ и циничен, „Антихрист” е красив по свой начин, и си заслужава гледането. Филмът получава бонус точки от мен и заради хорър елементите.
„Нимфоманка“, 2003, Ларс фон Триер
Последните два филма, които гледах, са двете части на „Нимфоманка” (2013). Те са и последни в трилогията за депресията. Отново брилянтна актьорска игра, интересен и увлекателен разказ. Скандални сцени, които не са за всеки и за пореден път отговори, които можем да намерим, съдейки по биографията и интервютата на Ларс фон Триер. „Нимфоманката” не ме впечатли толкова силно и дори бих го нарекла по-умерен филм на режисьора. (Предполагам определението „умерен” е доста парадоксално, съдейки по заглавието на филма, но ако съм успяла да провокирам интерес, гледайте „Порейки вълните” и ще разберете защо смятам, че „Нимфоманката” е умерен.)
Филмът, който още не съм гледала, е „Танцьорка в мрака” (2000). Пазя си го за подходящо настроение, защото при творчеството на Фон Триер, трябва предварителна настройка.
Едно е сигурно – светът има нужда от модерни творци като Ларс фон Триер и аз ще продължавам да се вълнувам от всеки негов нов проект.
